Starbucks Coffee

Вече всичко беше различно,нещата коренно се бяха променили и Елена трябваше да привикни.Когато си свикнал да живееш по един начин и нещата изведнъж се променят никак не е лесно да се справиш.А на нея й беше толкова трудно,защото беше сама.Но свикна с новия си живот и й харесваше или поне така си повтаряше,защото нищо друго не й оставаше.Тя не беше сама, но просто искаше старите си приятелки,нуждаеше се от тях ужасно много,но нямаше какво да направи.
Тази вечер Лейни се  беше настанила удобно в Старбъкс, пиейки топло кафе, но сама.Някак имаше нужда да остане сама,напоследък все по-често се измъкваше от вкъщи, с надеждата,че ще  намери покой.И в Старбъкс намираше всичко, от което се нуждаеше.Беше сама,но не съвсем,беше пълно с хора,непознати,но все пак бяха там, а пък и дори да не ги познаваше лично бяха познати лица.Сред тези познати лица, обаче имаше едно,което се отличаваше от останалите.Лице на стара приятелка,която много липсваше на червенокосата.
-Изи?-Неусетно името на момичето се изплъзна от устните на Елена.О, да, Изабела се беше завърнала.

п.с- както пожела..хд

Отново в Ривървил. Този град беше домът, който крепеше Изабела в продължение на толкова много години. Тук тя се чувстваше в безопасност и чувстваше, че най-накрая беше намерила мястото, на което принадлежеше. Спомняше си първият път, когато пристигна в града. Беше само на дванадесет години, знаеше малко за живота, но в мига, в който преминаха табелата "Добре дошли в Рибървил" Изабела разбра, че това е нейният дом. И това чувство никога не бе слизало от гърдите на Изи до момента, в който целият свят на нея, както и на трите ѝ най-добри приятелки, се преобърна с краката нагоре. Това беше моментът, в който Изабела за първи път, през цялото си време, прекарано в Ривървил, почувства, че това не бе домът, за който го бе мислила в продължение на толкова години. И някак си се чувстваше толкова далеч от дома си, толкова далеч от всичко, което обича.
Светвайки зелената светлина на светофара, Изабела натисна леко газта и продължи пътя си към Старбъкс. Нуждаеше се от едно хубаво кафе, че може би повечко, които да я държат бутна през тази нощ. Изабела не искаше да заспива, не искаше да сънува...
Влезе в кафенето и се нареди на малката опашка на касата, чакайки своя ред да си поръча нещо. Зачуди се дали да не вземе нещо и на баща си, но вероятно той щеше да изпие повече от нея докато беше на работа. Взе си силно кафе в голяма чаша и едно мокачино, на което да се наслади в моменти и тръгна да излиза, докато не чу до болка познат глас.
Елена.
Изабела се обърна назад и я видя да седи на една от масите. На тази, на която винаги седяха, те - Елена, Холанд, Елинор, Изи и Амилия. Приятните спомени можеха да болят най-много.
- Лейни - усмихна се девойката, правейки няколко плахи крачки към момичето.
Ала нямаше какво да мисли и просто отиде и я прегърна.

Спомени.Толкова много спомени.Елена не беше сигурна ,кое надделяваше в нея в този момент.Дали повече се радостта от срещата със вече старата приятелка или болката от спомените,които нахлула в съзнанието й мигновено, заедно с прегръдката на Изабела.Определено имаше и от двете по много,само в това беше сигурна.А сякаш всички други неща някак се губеха в съзнанието й, заедно с плановете й за вечерта,които не бяха кой знае какви планове,но все пак тя успя да ги захвърли с лекота,когато Изи я прегърна,защото тя се нуждаеше от тази прегръдка,особено сред срещата с Елинор, която не  беше особено приятна и за двете.Но това нямаше значение,просто не трябваше да мисли за това.
-Ела,седни.-Каза тя,като отмести чантата си от съседния стол,за да й направи място да седне.-Знаех,че си се върнала,но не очаквах да те срещна толкова скоро.Кажи,какво те води обратно в Ривървил?-Това беше един от многото въпроси,който искаше да зададе на Изабела.Но този й се стори най-значителния,тъй като тя с удоволствие щеше да напусне града и да отиде възможно най-далеч.Е,щеше да вземе някои хора със себе си,но просто на моменти й се искаше да се  махне,да се измъкне от всичките спомени.Искаше й се само да има тази възможност,но изглежда от този град нямаше измъкване,колкото и да й се искаше.
Някак ситуацията се струваше леко нереална на червенокосата.Някак нещата се преобърнаха за части от секундата и  тя все още не можеше да асимилира какво наистина се беше случило,което доведе до хаос в главата й, с който малко трудно се справяше.В едно бе сигурна,не можеше да се отпусне в присъствието на Изабела,нещата се бяха променили много,наистина.