#Holland Hale

Запознайте се с Холанд Хейл.
Седемнайсетгодишно момиче, обожаващо сарказма.
#Candice Accola



#Most people say that it is the intellect which makes a great scientist. They are wrong: it is character.
Външният вид никога не определя характера на човека.Характерът беше сам-самичък, отговорен само и единствено за себе си.Вярно, че имаше хора, които приличаха на ангели, а всъщност бяха същински дяволи.Вярно, че имаше хора, които приличаха на дяволи, а бяха същински ангели.А Холанд...Холанд беше онзи вариант, онзи простичък вариант, който всички обичаха: Прилича на ангел, а в същото време е същински ангел.Всеки човек, който познава госпожица Хейл, се чуди къде са ѝ крилата.Уви, тя нямаше крила, но само това ѝ липсваше, за да бъде истински ангел.
Както разбрахте, а вие със сигурност сте разбрали, Холанд е прекрасно момиче.Тя е мила, дружелюбна, приятелски настроена.Винаги се опитва да помогне на приятелите си.Винаги се опитва да направи най-доброто за семейството си.Да, тя обичаше хората, които бяха значими за нея.И макар доста често да използваше сарказма, хората също я обичаха.Тя се опитваше да не наранява останалите с иронията, която използваше всяка една минута, но понякога опитите ѝ бяха безуспешни и тя съжаляваше с цялото си сърце.Понеже тя не беше от човеците, които ще тръгнат да използват сарказма само за лошо.Холи винаги се опитваше да даде най-доброто от себе си.Просто казано, тя винаги гледаше да бъде перфектна.Не се беше вманиачила в това, но просто се стремеше към това.
Холс преди беше наранявана и то доста.Тя изливаше сълзите си по някое от момчетата, с които беше скъсала.Но сега...Сега тя се опитваше да заличи всички лоши спомени с едно единствено нещо - с усмивката си.
Горд оптимист.
Госпожица Хейл беше известна и с чувството си за хумор.Може би защото не понасяше хората около нея да бъдат тъжни.Тя искаше близките ѝ да бъдат щастливи, без значение дали това ще я наранява, защото тя умееше да прикрива всичко с просто едно единствено нещо - с усмивката си.Тя наистина беше уникален човек.Уникален сам по себе си.Единствен.
Не се ядосва лесно.Наистина трябва да я подразните доста дълго, за да я накарате да прояви мааалка ярост.Това се случва доста рядко, повярвайте ми.Тя просто знаеше,че няма смисъл да се ядосва за нещо, защото и да се ядосва няма как да го промени.
Холанд се опитваше да избегне проблемите.А ако попадне в някоя беда, което също се случваше доста рядко, се справяше сама.Тя беше от онези човешки същества, които не обичаха чужда помощ.Които знаеха, че могат да се справят сами със собствените си проблеми.
Може би трябаше да поговорим и за нещо друго.А да..за смелостта ѝ.Тя беше много смела и храбра.Винаги би се жертвала за отбора.Тя винаги беше готова на всичко, независимо какво е то.За нея нямаше трудности или препядствия.Тя винаги ги преодоляваше, без дае оплаква.Борбено момиче, със силен дух.За седемнайсетгодишно момиче това би било нормално.Но всички я мислеха за единственото момиче с такъв характер.Е, донякъде бяха прави.Колко жалко, че тя не обичаше да бъде център на вниманието.Мразеше някой да говори за нея.Мразеше някой да я хвали.Тя беше доволна и на собствените си комплименти, които често си правеше, когато се справеше с някой проблем.Ще вземете да си помислите, че тя е от стеснителните момичета.Напротив, тя умееше да завързва приятелства.Тя умееше да впечатлява хората.Тя умееше да прави първото впечатление прекрасно.



#We all have to find beauty within us, as opposed to just our exterior.
Красота.Всеки можеше да я притежава.Без значение дали вътрешно или външно, защото всяко едно същество можеше да бъде красиво.Без значение дали другите ще забележат красотата или не.Красотата можеше да бъде нещо лично, можеше да бъде нещо невиждано досега, можеше да бъде нещо специално.Наистина повечето хора в днешно време гледаха само външната красота и изобщо не обръщаха внимание на вътрешната.А като си помислите, че съществуват същества, които притежават и вътрешна и външна.И точно нашата Холанд беше едно от тези същества.
На пръв поглед Холи не просто беше красива, тя беше прекрасна.Притежаваше страхотни кафеви очи, които винаги можеха да те пленят.Които винаги можеха да те накарат да ги гледаш цял ден.Всъщност, госпожица Хейл най-много харесваше очите си.Тя някак си успяваше да плени и самата себе си, без да иска.Наистина ви говоря.Бяха като малки парчета шоколад, които наистина искате да изядете.Всъщност притежаваха такъв цвят, но вие може би сами се досетихте.Имаше дълги мигли, с които можеше да пърха като пеперудка.Устните ѝ бяха тънки, розовеещи.Те образуваха страхотна усмивка, която разкриваше искрящо белите ѝ зъби.Кожата ѝ беше като на порцеланова кукла, но не чак толкова бяла.Беше изчистена.Холи нямаше лунички, а всъщност тайно искаше и то ужасно много.Най-накрая стигнахме до косата ѝ.Тя беше руса на цвят.Холи винаги я къдреше, което ѝ отиваше страшно много, но обикновено косата ѝ е изправена.Стига ѝ малко под раменете.Беше мека, копринена и прекрасна.Госпожица Хейл отделяше доста време специално за косата си.Имаше страхотна фигура.Беше слаба и притежаваше страхотни извивки.Наистина повечето момичета мечтаеха за фигура като нейната, но Холи се опитваше да игнорира този факт.
Госпожица Хейл се обличаше много смело.Комбинираше цветове, за които другите никога не са подозирали, че биха си отивали.Но май просто на Холи ѝ отиваше всичко.Обичаше да носи най-различни гривни, но за сметка на това мразеше да си слага обеци.Всъщност направо мразеше, но понякога си слагаше, за да може да си отиват с тоалетите, които облича.Холи обичаше да ходи на обувки с висок ток, обожаваше звукът, който издаваха.Но също така обуваше и маратонки и най-вече любимите си кецове.Понякога наистина искаше да изглежда прекрасно.
Красота.Всеки можеше да я притежава.Без значение дали вътрешно или външно, защото всяко едно същество можеше да бъде красиво.Без значение дали другите ще забележат красотата или не.Красотата можеше да бъде нещо лично, можеше да бъде нещо невиждано досега, можеше да бъде нещо специално.Наистина повечето хора в днешно време гледаха само външната красота и изобщо не обръщаха внимание на вътрешната.А като си помислите, че съществуват същества, които притежават и вътрешна и външна.И точно нашата Холанд беше едно от тези същества.



#people are all over the world telling their one dramatic story and how their life has turned into getting over this one event, now their lives are more about the past than their future.
Нали знаете, когато някой човек ненавижда миналото си, а в същото време всеки ден се сеща за един от онези моменти, в които си е прекарвал повече от страхотно?Е, да.Трябва да се сещате.Все пак аз ви го казах.Но не...Нашата Холи не мразеше миналото си.Напротив, тя си го харесваше.Нищо, че имаше и от онези моменти, които просто искаше да забрави.Опитваше се, но просто не можеше, защото една мъничка частичка в нея не ѝ позволяваше.Спираше я.Наистина, тя имаше много хубави моменти, но както във всеки един живот, се налагаше да има и гадни.
Ако животът ти поднася лимони, направи си лимонада. - Тази фраза Холи никога нямаше да я забрави.Ала никога.Тя щеше да си стои запечатана завинаги в главата ѝ, защото я крепеше.Правеше я по-силна.
Нееека започнем от самото начало.Все пак всяка една история имаше своето начало и своя край.Не, че на тази история имахме край, но все някакъв щяхме да измислим.Нали за това съм тук.За да ви разкажа от до.
Холи, родена в град Отава, Канада, на втори януари хиляда деветстотин деветдесет и шеста година.За семейство Хейл това било като Божи дар.В началото майка ѝ - Елизабет Хейл - останала с мисълта, че тя никога няма да може да си има деца.Но наистина се случило чудо и мъничката Холи се появила на бял свят.Голяма радост, но родителите на Холанд искали тя да си има брат или сестра.За това, когато Холс била едва на един месец, родителите ѝ осиновили момченце - Дейвид.Той бил на шест години, а родителите му починали в автомобилна катастрофа.Но семейство Хейл се опитало да даде всичко възможно на двете си деца, това и станало.Малката Холи много обичала да си играе с брат си Дейвид.Те били като истински брат и сестра.Разбирали се чудесно.Нито тя, нито той били от разглезените хлапета.
Холи станала на три годинки.Баща ѝ - Даниел Хейл - получил нова работа, но много далеч от родното ѝ място.А именно в Ривървил, Флорида.Обещали му по-голяма заплата, а понеже той искал всичко най-добро за семейството си, се съгласил.Цялата тази промяна била много трудна и странна за цялото семейство, особено за Холи.Тя трябвало да се сбогува с всичките си приятели, с любимата си къща, с любимата си детска площадка.
Когато Холанд започнала училище, тя изобщо не била център на внимание - както тя обича.Имала е само една най-добра приятелка - Лидия Колинс.Били много близки, но всичко се променило след като Холи се запознала с Амилия Блек.Ами запознала Хейл с още три момичета - Елинор Боид, Изабела Шарп и Лейни Дилайн.Петте момичета станали неразделни.Били винаги заедно, подкрепяли се във всеки един момент, всяка една знаела тайните на другите.Амилия сплотявала четирите момичета и ги правела по-силни.
Минали две години, Холи станала на петнайсет.Петте приятелки продължавали да бъдат все така сплотени и неразделни.Един ден Даниел Хейл се наложило да се върне в Канада, заради работата си.Самолетна катастрофа убила него и всички пътници.Това бил един от най-тежките моменти за семейство Хейл.Холанд се държала само заради семейството и четирите си приятелки, а най-вече заради Амилия.Когато госпожица Блек разбрала за нещастната случка, се опитала да успокои Холи с думите "Ако животът ти поднася лимони, направи си лимонада.".Сега вече разбирате защо Холанд никога не би забравила тези думи, нали?!
Всичко преминало или поне се предполага, че е трябвало да премине.Минала една година, петте най-добри приятелки достигнали до сладките шестнайсет години.Уви, една от тях не успяла да продължи натам, а именно Амилия Блек.Нещастен случай, може би.Или убийство, или самоубийство...Никой не знае.Тялото ѝ мъртво намерено.Това било ужасно, особено за Елинор, Изабела, Лейни и Холанд.Цялата тази история разтурила приятелството им.Сякаш смъртта на Амилия пречила на връзката на четирите момичета и те се разделили.
Холи наистина нямало за какво да живее.Нямала си приятелките, нямала баща.Останала само с майка си, а брат ѝ се върнал в Канада, за да продължи учението си.Холанд се опитала да намери нови приятелки.Завързала няколко приятелства, но тя все още си спомняла за старите си дружки.Никога няма да успее да ги забрави.Тя във всяка една минута се надява Елинор да ѝ обърна внимание, Лейни да ѝ проговори.Но не...Холи наистина се почувствала в Ада, когато дори Изабела заминала с баща си.
Скъпи ми приятели, това съвсем не е краят на тази история, о не си го и помисляйте!